Дебютът на комерсиалното ДНК секвениране с нанопори/ Nanopore sequencer brings 1000-dolar genome closer to reality

Миниатюрната касета за секвениране на ДНК MinION може да се включи директно в лаптоп или компютър през USB порт (снимка Oxford Nanopore Technologies). / The miniaturized DNA sequencing cartridge MinION can be plugged directly into a PC or a laptop via a USB port (image Oxford Nanopore Technologies)

През 2003 учени обявяват, че са успяли да секвенират човешкия геном, тоест да прочетат и подредят в правилната последователност трите билиона чифта бази (наричани още нуклеотиди), които съставят нашето ДНК. Проектът отнема 13 години и струва повече от 2.7 милиарда щатски долара – цена, която все още не е крайна, защото анализа на данни още продължава. Стремежът на изследователите на човешкия геном е да открият генетични маркери, които са отговорни за развитието на болести и могат да бъдат използвани за създаването на нови лекарства. За да се развие този тип лична медицина, която разчита ДНК и създава индивидуални диагноза и лечение за всеки пациент, времето и цената за секвениране  на генома или големи части от него трябва да спаднат значително, според някои изчисления под 1000 щатски долара и 1 ден за анализ на геном.

Тази седмица английската компания Oxford Nanopore Technologies обяви успешното разчитане на малък вирусен геном с тяхната нова система за секвениране с нанопори. Новите машини работят с касета за еднократно използване, която съдържа всички химикали необходими за работа и единственото което се изисква от потребителите е да сложат ДНК-то, което искат да изследват. Касетата съдържа мембрана с хиляди нанопори, модифициран вариант на пората алфа-хемолизин, с която стафилококите перфорират мембраната на клетките, които заразяват. По време на анализ, ензим на ръба на нанопората разплита ДНК и промушва веригата през пората. Там пръстен от друга малка молекула, циклодекстрин, задържа ДНК-то за различно време и с различна сила в зависимост от това, каква комбинация от четирите възможни бази (наричани за кратко А, Т, Г и Ц) кодиращи гените минава през пората в този момент. За разлика от повечето досегашни машини за ДНК секвениране, нанопорите не разчитат на химическа реакция, а на електрически промени в касетата, когато ДНК молекулата преминава през нанопората и по този начин ускоряват секвенирането и намаляват цената на изследването. Oxford Nanopore Technologies предлагат два варианта на своята машина, GridION, в която потребителите могат да добавят и изваждат касети според нуждите си, и по този начин контролират цената и мащаба на експеримена, и миниатюрната MinION, която се свързва към компютър или лаптоп чрез USB порт и ще се продава за по-малко от 900 USD. Секвенирането с нанопори все още трябва да се докаже като приложение за сложни геноми като човешкия, но изглежда геномът за 1000 долара вече е по-близко до реалността.

Системата за секвениране на ДНК с нанопори GridION вляво и МinION пред компютъра. Комбинация от 20 GridION касети може да секвенира човешкия геном за 15 минути. (снимка Oxford Nanopore Technologies)/ The nanopore DNA sequencing system GridION on the left, and MinION in front of the laptop. A grid of 20 GridION cartridges can sequence the human genome in 15 minutes. (image Oxford Nanopore Technologies).

In 2003 the complete sequence of the human genome was announced, with scientists declaring that for the first time they have read and assembled in the correct sequence the three billion base pairs (or nucleotides) that comprise our DNA. The Human Genome Project took 13 years and 2.7 billion dollars, a price which is set to climb higher as data analysis of the project’s results continues today. The researchers hope that mining of the genome data will lead to the discovery of genes that are associated with particular diseases, and help in the synthesis of new drugs. However, this type of personalized medicine, which uses a patient’s DNA to determine an individual diagnosis and treatment is far from feasible, unless the time and money needed for sequencing of the human genome, or large parts of it, drop down significantly, up to less than 1000 USD and 1 day per genome.

This week the UK-based Oxford Nanopore Technologies announced the successful sequencing of a small viral genome with their new nanopore technology. The new sequencers work with a single-use cartridge which contains all necessary chemicals and the only thing the user needs to do is add the DNA to be analysed. The cartridge contains a membrane punctured by thousands of nanopores, a modified variant of the pore-forming alpha-haemolysin, which bacteria of the species Staphylococcus use to punch holes in the membrane of infected cells. During analysis, an enzyme sitting on the edge of the nanopore unravels the DNA helix and feeds it through the pore. Inside, a ring of another small molecule, cyclodextrin, binds to each DNA base that is passing through for a length of time determined by which one of the four nucleotides that make up DNA (A, T, C or G) is in the pore at that moment. Unlike most sequencers on the market, the nanopore-based process relies on electrical changes in the cartridge as the DNA passes through the pore and does not require chemical modification or amplification of the DNA in the sample, speeding up the reaction and reducing processing costs significantly. Oxford Nanopore Technologies have two versions of their sequencer, the GridION in which cartridges are arranged in grids that the users can add to or take out, determining the price and scale of the experiment themselves, or the miniature MinION, which contains a single cartridge that plugs into a laptop or a PC via a USB port and is expected to have a market price of less than 900 USD. Nanopore sequencing still needs to prove its uses in complex genomes like the human one, but the 1000-dollar genome already seems a little closer to reality.

Секвениране с нанопори (видео от Oxford Nanopore)/ Nanopore DNA sequencing from Oxford Nanopore on Vimeo.

Микрошипове за спортни обувки/ Microspikes for sports shoes

Когато ледът през зимата сковава вашата активност и мобилност, но не искате да инвестирате в професионални котки, микро-шиповете са лек и удобен вариант. Съвременната спортна индустрия предлага няколко решения за придвижване по лед, хлъзгави камъни, мокра трева или кал, дори и в градски условия.

Едни от най-леките са микро-шиповете Grip Spike System на LaSportiva, които се поставят на грайферите на обувките в конфигурация избрана от самите вас. Когато обаче се движите през терени с различни настилки са нужни микро-шипове, които могат лесно да се махат извън хлъзгавите участъци. Такива варианти са Spider на Grivel, които могат да се сложат на всяка обувка без значение от модела и размера, леките микро-шипове на Kahtoola или стоманените пружини Yaktrax. В града може да използвате Spiky Plus на Petzl, които използват гумена подметка с шест стоманени мини-шипа, за да ви предпазят от подхлъзване.

По посока на часовниковата стрелка/ Clockwise from top: La Sportiva Grip Spike, Yaktrax Pro, Petzl Spiky Plus and Kahtoola microspikes.

When the iced-over terrain is restricting your mobility, but you don't want to invest in professional crampons, microspikes can be a lightweight alternative. The outdoors industry has several versatile microspike options that will keep you on your feet when you are crossing ice, wet rocks and grass, and muddy slopes.
One of the most minimalistic options is the La Sportiva Grip Spike System, which comes as microspikes that you screw in the shoe soles yourself, in whatever configuration suits you best. When you are crossing terrains with different covers, however, you will need microspikes that are quick to put on and take off. Several alternatives are the Grivel Spider that can be attached to any shoe irrespective of size, the steel coils by Yatktrax and the Kahtoola microspikes which conform to the shape of the shoe.
To tackle slippery icy surfaces in the city, have a look at Petzl's Spiky Plus, which combines anti-slip rubber soles with six carbon steel points to protect you from taking a fall.

Еволюцията на прионите/ Prion Evolution

Прионите, известни за повечето хора като причинителите на „луда крава” или Кройцфелд-Якоб, се считат за инфекция, но за разлика от вирусите и бактериите не притежават генетичен материал (ДНК или в някои вируси, РНК ). Някои протеини необходими за клетъчната функция притежават структурни елементи, които в определен момент могат да се сгънат погрешно и да превърнат протеина в прион. Веднъж създадени, прионите „инфектират” съседни клетки и провокират погрешното сгъване на нормални протеини там. Тази верижна реакция причинява утаяването на прионите в така наречените амилоидни влакна и причинява заболяване. В нисшите организми като дрождите досега са открити 25 протеини-приони, които се считат за рядко заболяване на някои щамове дрожди (срещат се в една на милион клетки) или артефакт от изкуствените лабораторни условия, в които се поддържат тези щамове. Въпреки това, всички приони открити досега в дрождите в нормални условия изпълняват роли в контролирането на РНК, ДНК и предаването на сигнали в клетката. Съвпадението във функцията на прионите навежда проф. Сюзън Линдквист на мисълта, че може би те играят важна роля в наследствеността и еволюцията на организмите, в които се размножават. В статия публикувана тази седмица в Nature, учени от нейната лаборатория показват, че когато протеинът Sup35 се превърне в приона Psi, генетичната информация пренасяна чрез РНК се прочита от край до край, вместо молекулите отговорни за нейният прочит и „превод” да спират след така наречения стоп кодон, или края на всеки ген. По този начин, от същата генетична информация се появява допълнително разнообразие от протеини, носещи разнообразни функции. Докато повечето мутации се отразяват на отделни гени и се натрупват с всяко клетъчно делене, прионите като Psi имат възможността да контролират прочита на много гени наведнъж и да допринесат за бърза еволюция. Учените показват, че тази допълнителна генетична информация, разкрита в присъствието на приони е особено важна в тежки условия на естествената среда и може би помага на колонията клетки да увеличи шансовете си за оцеляване. Не винаги клетките носещи приони оцеляват по-добре от дивите щамове, но ако новите гени им дадат предимство, прионите се прехвърлят също както генетичния материал в дъщерните клетки по време на клетъчното делене. По този начин, информацията носена от протеини вместо нуклеинови киселини (ДНК и РНК) се предава на следващото поколение. Лабораторията на проф. Линдквист работи и с човешки заболявания като Алцхаймер, Паркинсон и Кройцфелд-Якоб, които са причинени от погрешно сгъване на нормални протеини и се надява че изследванията на прионите в дрождите ще допринесат за откритие на лекарства срещу тези болести.

Видео от лабораторията на проф. Линдквист показва как разгънатите протеини се превръщат в амилоидни влакна./ Video by the Lindquist lab showing how unfolded proteins turn into amyloid fibers.


Prions, known to most as the causative agents of mad cow disease and Creutzfeldt-Jacob in humans, are regarded as infectious agents but unlike viruses and bacteria they do not carry any genetic material (DNA or in some viruses, RNA). Some proteins necessary for normal cellular function have structural elements which can cause them to misfold and become a prion. Once formed, prions 'infect' neighbouring cells and provoke the misfolding of normal proteins. This chain reaction causes the prions to eventually clump together in amyloid fibers, which cause disease. In lower organisms such as yeast, the 25 prion proteins discovered so far are considered a rare disease (they occur in 1 in a million cells) or an artifact of the artificial laboratory culture in which these organisms are maintained. Despite this popular belief, in normal conditions all yeast prions are involved in RNA and DNA binding, as well as cell signalling. This coincidence in the prions' function led Prof. Susan Lindquist to suspect that they may play an important role in heredity and evolution of the organisms in which they multiply. In an article published in Nature this week, scientists from the Lindquist lab report that when the yeast protein Sup35 turns into the prion Psi, it causes the genetic information carried by the spool of RNA to be read end-to-end by the molecules responsible for its translation, rather than having the read-through stop at the end of every gene. This allows the same genetic information to encode for additional proteins with new and various functions. While most mutations affect single genes and accumulate with each division of the cell, prions like Psi have the ability to control many genes at once and contribute to rapid evolution. The researchers show that the additional genetic information, revealed in the presence of prions is particularly important when cells are exposed to harsh environmental conditions and may increase a strain's chance of survival. Not all cells carrying prions have an advantage over wild strains, but if the new genes do contribute to their survival, the prions can be transferred to daughter cells during cellular division, just as genetic information is inherited. In this way, information carried by proteins, rather than DNA and RNA becomes heritable. Research in the Lindquist lab is focused on human diseases, which are caused by misfolded proteins and the scientists hope that their studies in simpler organisms like yeast will help our understanding of Alzheimer's, Parkinson's and Creutzfeldt-Jacob disease and lead to the discovery of new drugs.

Серия Австралийски Фотографи: Дейвид Мур/ Australian Photographer Series: David Moore

David Moore                                                               Migrants arriving in Sydney, 1966. Image by David Moore.

 
 Дейвид Мур (David Moore) е един от най-известните австралийски фотографи и един от първите австралийски фотожурналисти, които работят за международните илюстровани списания през 50-те години. Неговата 60 годишна кариера започва с Ръсел Робъртс, преминава през студиото на Макс Дюпон в Сидни, и Лондон. През 70-те се установява в Сидни и продължава разказите си за австралийския живот, събрани в над 200 000 негатива на пейзажи, архитектура, портрети, фотожурнализъм и абстрактни образи.

David Moore is one of Australia's most famous photographers and one of the first Australian photojournalists to work in international picture magazines in the 1950s. His 60-year career began with Russel Roberts, then Max Dupain's studio in Sydney and a stay in London. Since the 1970s David Moore was based in Sydney and continued telling his stories of life in Australia through over 200 000 negatives of landscape, architecture, portraits, photojournalism and abstract work.

Годишните награди на World Press Photo/ World Press Photo Awards

Тази седмица бяха обявени 55-тите годишни награди на World Press Photo. Победителят е испанецът Самуел Аранда, със снимката си на майка и ранения и син в джамия използвана като полева болница по време на демонстрациите срещу президента Али Абдула Салеб в Йемен през октомври миналата година. Снимката е избрана от повече от 100 000 снимки на 5247 фотожурналисти участвали в състезанието.

This week the 55th Annual World Press Photo Awards were announced. The winner is Spanish photographer Samuel Aranda with his picture of a mother and her wounded son inside a mosque used as a field hospital during demonstrations against President Ali Abdullah Saleb in Yemen last October. The photo was selected from over 100 000 entries by 5247 photojournalists.

Науката за ползата от виното и шоколада/ The science behind the benefits of wine and chocolate

Ползата от редовната употреба на червено вино е неоспорвана от векове, но едва в края на 90те съставка на виното наречена резвератрол излиза на преден план като веществото, което допринася за здравословните ефекти на виното. Резвератролът се среща във висока концентрация в кожата на гроздето и в други храни от растителен произход, като какаото и черниците, например. Учените започват да експериментират върху дрожди, плодови мушици и други лабораторни животни и установяват, че терапия с резвератрол увеличава продължителността на живота им, подобно на диета с намалени калории. В експерименти с гризачи, резвератролът няма ефект върху продължителността на живота, но пък дава на животните по-голяма физическа издръжливост и намалява затлъстяването им. Веществото допринася за забавянето на развитието на болести свързани със застаряването като рак, Алцхаймер и диабет от втори тип. Голяма част от развитието на тези болести се дължат на забавяне на обновителните процеси клетките в тялото, и особено в енергийните им генератори, митохондриите.  Именно в тях действа резвератролът като регулира действието на молекули наречени сиртуини. В ново проучване в научнотоиздание Cell, изследователите показват, че мишената на резерватрола са фосфодиестерази, ензими, които променят активността на малката молекула цАМФ, която действа като сигнал за клетки, които са подложени на стрес, глад, студ, или просто физическа активност. Учените вярват, че новите открития ще помогнат да се направят лекарства, които да имитират ефекта на резвератрола в болести свързани със застаряването.

The health benefits of red wine have been known and remain undisputed for centuries, but it was only in the late 1990s that a chemical in wine, resveratrol, was named as the ingredient which gives wine its beneficial properties. Resveratrol is highly concentrated in the skin of red grapes, and other plant products such as cacao and mulberries. Scientists started experiments with yeast, fruit flies and other model organisms and found that resveratrol increased their lifespan, similarly to a calorie-restricted diet. In experiments with rodents, resveratrol does not have an effect on logevity, but gave the animals higher endurance to physical exercise and decreased obesity. The chemical seems to delay the onset of age-related diseases such as Alzheimer's, cancer and type II diabetes. To a large extent, these disorders are caused by a slowing down of the cellular repair mechanisms with age, especially in mitochondria, parts of the cell responsible for energy generation. It is in these power-stations that resveratrol seems to regulate the action of molecules called sirtuins. In new research published in the science journal Cell, resveratrol directly targets phosphodiesterases, a group of enzymes which regulate the activity of the small signalling molecule cAMP, important in the response to stress, cold, fasting or physical activity. The new findings might help to design new drugs that like resveratrol can target phosphodiesterases and slow down the development of age-related disease.

Фитнес в стил: Cavalli за Ciclotte/ Exercise in style: Cavalli for Ciclotte

Велотренажорът Ciclotte съчетава изчистен италиански дизайн с уникална система на предаване, която има общо 12 нива на съпротивление и имитира възможно най-близко карането на колело. Дизайнерът на Ciclotte е Лука Скиeпати, а от миналата година компанията си партнира с Роберто Кавали, за да произведе Ciclotte със златни, лилави и черни рамки комбинирани със зеброви или леопардови шарки на седалката и дръжките. Естествено, Кавали предлагат и фитнес екипировка в тон с велотренажора, който си изберете.

The Ciclotte exercise bike combines Italian design with an innovative transmission system, which has a total of 12 resistance levels and closely imitates the natural movements of cycling. Ciclotte's designer is Luca Schiapetti and since last year the company is collaborating with Roberto Cavalli to produce Ciclotte with gold, silver, fuchsia or black frame, combined with a jaguar- or zebra- print pony. Naturally, Cavalli also have the gym wear to match your Ciclotte.

Най-стария организъм на Земята/ The oldest living organism on Earth

Морската трева от вида Posidonia oceanica се среща само в Средиземноморието и по южното крайбрежие на Австралия и е изключително приспособима към промени в условията на околната среда. Това растение се размножава както безполово (чрез израстването на нови стъбла, клонинги на растението-майка) така и полово (чрез семена) и покрива стотици километри от морското дъно, оформяйки морски ливади, които са на възраст от стотици години. Учени от Океанографския институт в Западна Австралия изследват дъното на Средиземно море за да разберат защо популациите от морска трева в последните 20 години започват драстично да забавят растежа си. Групата ръководена от проф. Карлос Дуарте проследява генетичния състав на 40 поляни простиращи се на 3500 км в Средиземно море, и с изненада установява, че един от генетите (растения със същия генетичен състав, т.е. клонинги произлязли от асексуално размножаване) е с дължина 15 км. Posidonia oceanica е един от най-бавно растящите организми на нашата планета и за да покрие едва 4 см от морското дъно е нужна една година. Това означава, че 15-километровата поляна от морска трева е  всъщност един организъм тежащ 6 000 тона и с възраст на не по-малко от 100 000 години, може би един от най-старите на Земята.

The sea grass Posidonia oceanica is found only in the Mediterranean and along Australia's south coast and is extremely adaptable to changes in the environment. This plant can reproduce asexually (by branching out clones of the original plant) as well as sexually (by seeds) and covers hundreds of kilometers on the sea floor, forming meadows that can be hundreds of years old. Scientists from the University of Western Australia's Ocean's Institute looked at sea grass populations in the Mediterranian in order to understand why these plants have dramatically slowed down their growth over the past 20 years. The team led by Prof. Carlos Duarte investigated the genetic make-up of 40 meadows spreading more than 3500 km across the sea floor and found that one of the genets (plants with the same genes, clones of the parent plant) was 15 km long. This came as a surprise since Posidonia oceanica is one of Earth's slowest growing creatures and needs a whole year to cover just 4 cm of the sea bed. This means that the 15 km meadow is in fact a single organism weighing in at 6 000 tonnes and at least 100 000 years old, making it possibly one of the oldest living things on our planet.

Hi-tech фенерчета/ Hi-Tech flashlights and headlamps

Фенерчето е задължително, за да осветява пътя ви на връщане, когато се забавите от дълги разходки сред природата, или по време на многодневни преходи. Производителите на екипировка предлагат различни варианти, от ултра-леки модели, които светят стотици часове, до тактически фенерчета с мощна светлина.

Едни от най-удобните варианти са съвременните LED челници, фенерчета с лента за глава. През юли 2012 на пазара се очаква да излезе NAO на Petzl. Фенерчето използва светлинен сензор, който измерва светлината в посоката, в която гледате и настройва автоматично ширината и силата на лъча. Батерията се зарежда чрез USB порт, а фенерчето може да бъде предварително програмирано в различни режими, като тичане по пътека или планински поход, например.

Също на Petzl, Zipka² тежи 69 г и батерията издържа до 120 часа, а лентата позволява да го носите на глава, около китката си, или да го закачите за някой предмет. Petzl предлагат и супер-лекото e⁺ LITE, което тежи само 28 г, а батериите му издържат 40 часа. Фенерчето е предназначено като резервен вариант при оцеляване,  има свирка за привличане на вниманието, свети с червена или бяла светлина и издържа на температури от -30^oС до -60^oС.

Ако ви е нужно фенерче със силна светлина, тактическите модели като M6LT Guardian светят с мощност до 900 lm в продължение на три часа. Light for Life пък тежи само 284 г, защото не използва батерии. Само за 90 секунди зареждане фенерчето е готово да свети до 1 час със сила 200 lm, а LED лампите в него са практически вечни с гаранция, че ще работят 50 000 часа.

Каквото и да изберете вземете поне едно фенерче при излетите си сред природата. Убедете се, че е добре заредено и се забавлявайте.

Фенерчетата с лента за глава на Petzl, от ляво на дясно: NAO, Zipka² и e⁺ LITE./The Petzl headlamps, from left to right: NAO, Zipka² and e⁺ LITE.

Тактически фенерчета M6LT Guardian и Light for Life./ Tactical flashlights M6LT Guardian and Light for Life.

A flashlight is essential to light your way back from a long walk outdoors, or during long treks. Outdoor equipment manufacturers have many options on offer, ranging from ultra-light models which can project light for hundreds of hours on end, to their tactical  counterparts with powerful beams.
Some of the most comfortable flashlights are LED headlights such as Petzl's NAO, which is expected to be available for sale in July 2012. It uses a light sensor which measures light in the direction that you turn your head in, and adapts the width and intensity of the light beam accordingly. The battery is rechargeable through a USB port and the headlight comes with a software that offers several customisable options such as trail running and mountaineering. Also by Petzl, Zipka² weighs only 69 g and has a long-lasting battery that powers it for 120 hours, while the adjustable strap means you can wear it on your head, wrist or tie it to an object. Petzl offer the ultra-light e⁺ LITE, which is designed as part of your survival kit. It weighs 28 g and can work for 40 hours, emitting white or red light, has a whistle to attract attention and withstands temperatures from -30^oC to -60^oC.
If you need a flashlight with a strong beam, tactical models such as M6LT Guardian have an intense 900 lm beam that can be maintained for more than three hours. Light for Life only weighs 284 g, because it doesn't need batteries. In 90 s, the flashlight is recharged and ready to work for an hour at 200 lm, while the LED light source is guaranteed to last for 50 000 hours.
Whichever model you choose, make sure that you have at least one flashlight in your backpack before you start your next nature adventure. Make sure that it is fully recharged and enjoy your time under the stars in the great outdoors.

Серия Австралийски Фотографи: Нарел Аутио | Трент Парк / Australian Photographer Series: Narelle Autio | Trent Parke

Narelle Autio                                                                    Photography by Narelle Autio

Нарел Аутио (Narelle Autio) е родена в крайбрежен квартал на южноавстралийския град Аделаида, и израства с мечтата да бъде художничка. В колежа завършва визуални изкуства и прекарва началото на 90те като фотожурналист в Англия. През 2000 заедно с партньора си Трент Парк работи по високонаградения проект „Седмата вълна”, проследяващ в черно-бели снимки така типичната за Австралия плажна култура. Любовта на Нарел към рисуването се предава и в нейната фотография, където ежедневието на австралийците е запечатано от височината на моста Харбър Бридж в Сидни, под вълните на океана или в натюрмортите на вещи намерени на плажа.

Narelle Autio was born in a beachside suburb in Adelaide, South Australia and grew up dreaming to be a painter.  She graduated from college with a visual arts degree and spent the early 90s as a photojournalist in the UK. In 2000, she worked with partner Trent Parke on the highly recognised project 'The Seventh Wave' which showed the typical Australian beach culture in a series of black and white photos. Narelle's love for painting shines through her pictures, where Australian everyday life is captured from the height of the Sydney Harbour Bridge, under the breaking ocean waves or in the still life of objects found on the beach.

Trent Parke                                                              Photography by Trent Parke

Трент Парк (Trent Parke) е първият австралийски фотограф поканен в престижната агенция Magnum Photos. Трент се занимава с фотография от дете, и печели няколко международни награди за работата си като фотожурналист. Заедно с Нарел Аутио работи по проекта „Седмата вълна” и обикаля континента за да може две години и 90 000 км по-късно да представи съвременната Австралия в изложбата „Минути до полунощ”. В снимките на Трент, дали от центъра на града или зад кулисите на операта в Сидни, действието сякаш е спряно, за да привлече вниманието ни към историите и неповторимите моменти, които ни заобикалят, но така лесно пропускаме в забързаното си ежедневие.

Trent Parke is the first Australian to be invited in the prestigious Magnum Photos group. Trent started photography at a young age and has won several international awards for his photojournalism. Together with Narelle Autio, he worked on the 'The Seventh Wave' project and spent two years driving around the continent so that 90 000 km later he and Narelle could present contemporary Australia in the 'Minutes to Midnight' exhibition. In Trent's pictures, no matter whether they are taken in the busy CBD or backstage at the Sydney Opera House, time seems to come to a still in order to draw attention to the moments and stories that unfold all around us, but so easily go unnoticed in our hectic everyday life.