Евксиноград, България/ Euxinograde, Bulgaria

Дворецът Евксиноград, на брега на морето близо до Варна, е построен през 1882 като лятна резиденция на българските монарси. Дворецът е заобиколен от парк, обект на градинското и парково изкуство. Паркът е специфична екосистема от над 300 вида растения, много от които първоначално са внесени от Цариград, Унгария, Франция и Италия и не се срещат другаде на Балканския полуостров. Около двореца има минерални извори и лозя със специфични за района сортове грозде, с които работи избата Евксиноград.

The Euxinograde palace, close to Varna, was built in 1882 as a seaside summer residence for the Bulgarian monarchs. The palace is surrounded by a park, considered an object of gardening and park art. The park is a specific ecosystem of over 300 plant species, most of which are not found elsewhere on the Balkan peninsula, but were originally imported from Istanbul, Hungary, France and Italy. The palace grounds also include mineral springs and a vineyard with region-specific grapevine sorts that are used by the Euxinograde cellar.

Perth, Australia/ Пърт Австралия

Един от най-изолираните градове в света, и най-бързо растящия град в Австралия, Пърт е основна спирка по пътя към останалата част от Западна Австралия. Пърт се радва на най-много слънчеви дни в сравнение с остатъка от континента, красиви залези над Индийския Океан и реката Swan и пролетни поляни от диви цветя уникални за тази част от света.

One of the most isolated cities in the world, and also the fastest growing big city in Australia, Perth is the main stop-over before exploring the rest of Western Australia. Perth has the most hours of sunshine than any other capital city of Australia, boasts beautiful sunsets over the Indian Ocean and Swan river and a spring carpet of wildflowers unique to this part of the world.

Фиордът Милфорд Саунд, Нова Зеландия/ Milford Sound, New Zealand

Фиордът Милфорд Саунд се намира в югозападната част на Нова Зеландия, на два часа път с кола от малкото градче Те Анау или няколкодневен преход през планината. Милфорд Саунд е част от Фиордленд (Земята на фиордите), най-големия национален парк в Нова Зеландия и може да се разгледа от въздуха, или с лодка, която разхожда посетителите по продължението на 16-километровия фиорд. Разходката минава покрай водопадите Стърлинг и Боуен, които се подхранват от топенето на ледници в планината и стига до устието на фиорда в Тазманийско море. Пирамидалния връх Митре, често е загърнат в облаци, а високите валежи във Фиордленд създават слой сладка вода върху солените води на фиорда и създават уникална екосистема, в която дълбокоокеанска флора и фауна живеят в относително плитките води на Милфорд Саунд. 

Milford Sound is located in the Southwest of New Zealand, a two hour drive from the small town of Te Anau or several days of hiking through the mountains. It is part of Fiordland, the largest national park in New Zealand and can be explored by taking one of the mountain treks, by a scenic flight or a boat which shows visitors the length of the 16 km fiord. The boat trip passes by the Stirling and Bowen waterfalls, which are fed by melting glaciers in the mountains and reaches the mouth of the fiord at the Tasman Sea. The pyramidal Mitre peak is often shrouded in clouds and the heavy rain in Fiordland forms a layer of freshwater on top of the salty waters of the fiord, creating a unique ecosystem in which deep ocean flora and fauna inhabit the relatively shallow waters of Milford Sound.

Водопадът Стърлинг е висок 146 м/ The 146 m high Stirling Falls.

Посетителите на подводната обсерватория могат да наблюдават уникалните за фиорда дълбоководна флора и фауна./ Visitors of the Underwater Observatory can get up close to the deep water flora and fauna unique for the fiord.

Връх Митре/ Mitre Peak

Науката за ползата от виното и шоколада/ The science behind the benefits of wine and chocolate

Ползата от редовната употреба на червено вино е неоспорвана от векове, но едва в края на 90те съставка на виното наречена резвератрол излиза на преден план като веществото, което допринася за здравословните ефекти на виното. Резвератролът се среща във висока концентрация в кожата на гроздето и в други храни от растителен произход, като какаото и черниците, например. Учените започват да експериментират върху дрожди, плодови мушици и други лабораторни животни и установяват, че терапия с резвератрол увеличава продължителността на живота им, подобно на диета с намалени калории. В експерименти с гризачи, резвератролът няма ефект върху продължителността на живота, но пък дава на животните по-голяма физическа издръжливост и намалява затлъстяването им. Веществото допринася за забавянето на развитието на болести свързани със застаряването като рак, Алцхаймер и диабет от втори тип. Голяма част от развитието на тези болести се дължат на забавяне на обновителните процеси клетките в тялото, и особено в енергийните им генератори, митохондриите.  Именно в тях действа резвератролът като регулира действието на молекули наречени сиртуини. В ново проучване в научнотоиздание Cell, изследователите показват, че мишената на резерватрола са фосфодиестерази, ензими, които променят активността на малката молекула цАМФ, която действа като сигнал за клетки, които са подложени на стрес, глад, студ, или просто физическа активност. Учените вярват, че новите открития ще помогнат да се направят лекарства, които да имитират ефекта на резвератрола в болести свързани със застаряването.

The health benefits of red wine have been known and remain undisputed for centuries, but it was only in the late 1990s that a chemical in wine, resveratrol, was named as the ingredient which gives wine its beneficial properties. Resveratrol is highly concentrated in the skin of red grapes, and other plant products such as cacao and mulberries. Scientists started experiments with yeast, fruit flies and other model organisms and found that resveratrol increased their lifespan, similarly to a calorie-restricted diet. In experiments with rodents, resveratrol does not have an effect on logevity, but gave the animals higher endurance to physical exercise and decreased obesity. The chemical seems to delay the onset of age-related diseases such as Alzheimer's, cancer and type II diabetes. To a large extent, these disorders are caused by a slowing down of the cellular repair mechanisms with age, especially in mitochondria, parts of the cell responsible for energy generation. It is in these power-stations that resveratrol seems to regulate the action of molecules called sirtuins. In new research published in the science journal Cell, resveratrol directly targets phosphodiesterases, a group of enzymes which regulate the activity of the small signalling molecule cAMP, important in the response to stress, cold, fasting or physical activity. The new findings might help to design new drugs that like resveratrol can target phosphodiesterases and slow down the development of age-related disease.

Генетичното разнообразие на предшествениците на зърнените култури нараства в горещ климат/ The wild relatives of crops have increased genetic diversity in hot climate

Дивите треви, които растат в сухи и горещи зони на света съдържат гени, които може да предпазват житните култури от зараза. Учени от Университета в Куинсланд, ръководени от професор Робърт Хенри изследвали генетичното разнообразие на див овес от Израел и Microlaena stipoides, растение в Източна Австралия сходно с дивия ориз. В статия на научното издание PNAS изследователите разкриват, че тревите от области с по-тежък и горещ климат съдържат повишено количество малки промени в някои гени, които допринасят за устойчивостта им срещу микроорганизми.  Тези промени, наречени единични нуклеотидни полиморфизми (ЕНП) водят до по-голямо разнообразие на гените в група растения и увеличават шансът им да притежават правилния генетичен вариант, който да ги предпази от атака на вредители. Същите гени, но значително по-еднотипни, се съдържат и в наследниците на дивите треви, стопанските култури като овес, ориз и пшеница. Докато глобалното затопляне се отразява зле на култивираните растения и намалява значително добива на зърно, дивите треви са се приспособявали с векове към сухите почви и горещия климат на районите, в които растат в момента. Учените се надяват, че ако разберем по-добре защитните механизми, които дивите растения използват, за да се предпазят от зараза, ще може да използваме подобна стратегия в зърнените култури, за да подобрим шансовете им за оцеляване в променлив климат.

Wild grasses growing in hot and arid areas of the world might hold the genetic key for pest resistance in crops. A research team led by Prof. Robert Henry at the University of Queensland investigated genetic diversity of wild barley populations in Israel and weeping ricegrass, a wild rice relative in Eastern Australia. In a PNAS article the scientists report that wild grasses from hotter and drier environments are exposed to a larger diversity of disease-cuasing microorganisms, but also contain more diverse genes to cope with these pathogens. Small changes, called SNPs (single nucleotide polymorphisms) in their disease resistance genes mean a more diverse population of plants, and thus a higher chance to have the right gene variant that is affective against a particular pest. The same genes, but less diverse, are present in the descendants of wild grasses, the modern-day crops such as wheat, barley and rice. While global warming has a negative effect on the yield of crops, their wild relatives have had to adapt to constantly changing harsher environments for hundreds of years and seem to cope better with increasing temperatures. The scientists hope that a better understanding of these wild grass populations and their genetic diversity may be mimicked in crops to increase their fitness in a world with a changing climate.

Минерал от Луната открит в Западна Австралия/ Lunar mineral found in Western Australia

През 1969, след кацането на лунната повърхност, тримата астронавти Армстронг, Алдрин и Колинс донасят проби от камъни от Морето на спокойствието (Mare Tranquillitatis). В тях са намерени три минерала, които дотогава не са срещани на Земята. За по-малко от десет години след мисията Аполо, обаче, два от тях, армалколит (наречен в чест на тримата астронавти) и пироксифероит, са намерени и на нашата планета. Единственият „лунен” минерал остава транквилитита. В скорошна статия на научното издание Geology, учени от Западна Австралия публикуваха откритието на транквилитит на Земята. Професор Биргер Расмусен от Университета Curtin изследвал с електронен микроскоп парче полиран камък от един от най-старите геоложки райони на Земята, северозападния австралийски район Пилбара, когато се усъмнил, че в него присъства лунния минерал. Негови колеги от Университета в Западна Австралия потвърдили в още шест австралийски проби, че минералът открит на Земята има същия химичен състав и кристален строеж както този донесен от Луната. Според учените, забавеното откритие на земния транквилитит се дължи на присъствието на вода (която липсва на Луната), която води до промени в състава на минерали като транквилитит. Минералът е използван и за датирането на камъните в Пилбара, чиято възраст е била изчислена на 820 милиона години, но сега с помощта на транквилитита, е преоценена на повече от 1050 милиона години.


After the landing on the Moon in 1969,  the three astronauts Armstrong, Aldrin and Collins brought back probes from the rocky lunar surface around the Sea of Tranquillity where their spacecraft landed. The probes contained three minerals that had never before been seen on earth. Within 10 years after the Apollo 11 mission, two of the minerals, armalcolite (named after the astronauts) and pyroxyferroite were found on our planet as well. The only uniquely 'lunar' mineral that remained was tranquillityite. In a recent article in the science journal Geology, scientists from Western Australia report the discovery of terrestial tranquillityite. Professor Birger Rasmussen from Curtin University was using electron microscopy to look at a piece of rock from one of the oldest geological regions on Earth, the Pilbara in northwestern Australia, when he noticed possible tranquillityite inclusions. His discovery was confirmed by colleagues at the University of Western Australia in six other Australian rock samples, which contained tranquillityite with the same chemical composition and crystal structure as the one found on the Moon. According to the scientists terrestial tranquillityite took so long to be discovered because traces of water (which is not present on the Moon) would cause changes in the mineral composition. The mineral has also been used to date more precisely the Pilbara rock formations which were believed to be 820 million years old, but have now been re-estimated to have formed more than 1050 million years ago.

Аораки/ Връх Кук, Нова зеландия/ Aoraki/ Mount Cook, New Zealand

В националния парк Аораки/ Връх Кук , част от Южните Алпи, природата е наистина величествена и сякаш излязла от легенда. Маорското наименование на върха идва от легенда за трима братя, синове на небесния бог, които заседнали с лодката си в морето. Студеният южен вятър замразил лодката и я превърнал в Южния остров на Нова Зеландия, а тримата братя се вкаменили и станали трите най-високи върха на Южните Алпи. Аораки/ Връх Кук е най-високият връх в Нова Зеландия с височина 3754 м, а националния парк обхваща още 18 върха с височина над 3000 м. Разходката от селцето Mt Cook до Kea Point води до тюркоазените води на терминалното езеро на глетчера Мюлер. Пътеката минава достатъчно близо, за да усетите ледения полъх на глетчера и да чуете как снеговете се приплъзват надолу по склона, а по пътя се разкриват гледки към вр. Кук, долината Хукър, и вр. Сефтон.

The Aoraki/ Mt Cook National Park, a part of the Southern Alps, has some spectacular nature to offer. The Maori name of the highest mountain peak in New Zealand comes from a legend about three brothers, the sons of the sky-god, whose boat got stuck in a reef. The cold southerly wind froze the boat into New Zealand's South Island, and the brothers turned into the three highest peaks in the area. Aoraki/Mt Cook is the highest at 3754 m, but the national park encompasses another 18 peaks that are over 3000 m high. The short walk from Mt Cook village to Kea Point leads to the Mueller Glaicier terminal lake and its turquoise waters and offers a stunning panorama of Aoraki/Mt Cook, the Hooker Valley and Mt Sefton. The path reaches close enough for you to feel the icy air of the glacier and hear the snow grinding its way down the hill.

Езерото Пукаки и Аораки/вр. Кук в далечината/ Lake Pukaki and Aoraki/Mt Cook in the distance

 

Аораки/ вр. Кук/ Aoraki/ Mt Cook

Глетчера Мюлер видян от Kea Point walk/ The Mueller Glacier seen from Kea Point walk

Мелник/ Melnik, Bulgaria

Струва си да посетите най-малкият град в България дори когато нямате гости от чужбина. Мелник е заобиколен от пясъчни пирамиди и разходката в планината около града е приятна по всяко време на годината, с много възможности за красиви панорамни снимки и естествено завършва с чаша вино в някоя от мелнишките изби.

Melnik is the smallest town in Bulgaria, situated in the southwest corner of the country in the Pirin mountain. The town is famous for its architecture and wine made of a unique local vine cultivar, grown on the sandy sunny shores of the Struma river. A short trek outside Melnik winds its way through the sandstone rock formations called the Melnik Pyramids and naturally ends with a glass of red wine in one of the cosy cellars in the town. 

 

 

 

 

 

 

 

Vitosha Mountain, Bulgaria

Последният ни източник на вдъхновение е късно-есенна разходка във Витоша, от Алеко, през Бистришко Бранище, и вр. Ярлов Купен до с. Железница. Един от любимите ни планински маршрути, който редовно ни напомня, че в природата всеки момент е неповторим.

Our last source of inspiration is a late autumn walk through Vitosha Mountain, in the foothills of which the Bulgarian capital of Sofia is nestled. Starting from Aleko Hut, and winding through the nature reserve Bistrishko Braniste, Mt. Yarlov Kupen and down to the village Jeleznica, this is one of our favourite mountain treks and serves us as a regular reminder that in nature no two moments are the same.

Езерото Текапо, Нова Зеландия/ Lake Tekapo, New Zealand

Езерото Текапо се намира в подножието на Южните Алпи, в средата на Южния остров на Нова Зеландия. На три часа път с кола от Christchurch, и по-малко от час от вр. Кук, най-високата точка на Южните Алпи, около езерото можете да се забавлявате със всякакви екстремни спортове, да го видите отвисоко със самолет или да наблюдавате звездното небе от близката обсерватория на Mt. John. Каквото и да изберете, сигурно е че изключителната красота на прозрачните тюркоазени води на Текапо, ще ви зареди с вдъхновение и спокойствие.

Lake Tekapo lies at the foot of the Southern Alps in the middle of New Zealand's South Island, less than three hours drive from Christchurch and an hour away from Mt. Cook, the highest point of the Southern Alps. There are plenty of activities to choose from around the lake, from extreme sports to flying over the Alps in a plane or looking at the night sky from the nearby Mt. John Observatory. Whatever you choose to do, the crystal turquoise waters of Lake Tekapo are sure to bring you peace and inspiration.

The Church of the Good Shepherd, Lake Tekapo

Алпийска роза/ Alpine rose

South Head, NSW Australia

South Head е най-южната част на националния парк на пристанището на Сидни. По време на двадесетминутната крайбрежна разходка, се откриват панорамни гледки към централната част на града, Тасманийско море и многото заливи на едно от най-красивите пристанища в света.

South head is the southernmost tip of Sydney Harbour National Park. During the twenty minute walk along the shore cliffs you can enjoy panoramic views towards the Sydney CBD on one side, the Tasman Sea on the other, and the many coves of one of the most beautiful harbours in the world.

Гледка към пристанището на Сидни/ View of Sydney Harbour.

Скалите на южния и северния нос, на входа на пристанището на Сидни/ South Head and North Head lining the entrance to Sydney Harbour

Скалите по пътеката към South Head са идеалното място за пикник, за гледане на Новогодишните фойерверки и яхтите на старта на регатата от Сидни до Хобарт, или просто да се отпуснете и да се наслаждавате на гледката/ The clifftops along the foreshore walk offer the perfect place to have a picnic, watch the New Year Eve fireworks, the racing boats as they leave the Harbour during the Sydney to Hobart yacht race, or to just sit back and admire the view.